Какво всъщност стои зад хвалената от Васил Терзиев „дигитализация” в Естония
Автор: Даниела Пенкова, baricada.org Следвайте " Гласове " в Телеграм
Тези дни претендентът за кмет на София от обединението ПП-ДБ/„ Спаси София ” разгласи обществено, че се възхищава на Естония, която била преборила корупцията посредством „ цифровизация ” и по тази причина привличала „ предприемчиви хора от целия свят ” да стават ЕЛЕКТРОННИ жители.
Но какво значи това? Значи, че всеки може да си отвори банкова сметка и компания в Естония за 15 минути, без в никакъв случай кракът му да е стъпвал там. Това е тъкмо като отварянето на кухи компании (shell companies) в другите данъчни оазиси, което е една от най-грозните практики в света. Прави се за пране на пари, укриване на налози и е причина за източването на ресурсите на човечеството към джобовете на една шепа свръхбогати. Скандалът „ Панама пейпърс ” беше обвързван точно с такива практики.
Кухите компании в Естония не действат на процедура – те нито правят действителна активност там, нито отварят работни места, нито нищо. Просто са метод за укриване на налози от страната, където компаниите действително правят активността си или самостоятелните олигарси получават/крадат приходи.
Освен улеснението за отварянето на кухи компании, Естония е страната с най-нисък налог дял след България (7% там, 5% у нас, 20% междинен за ЕС). И точно този факт, комбиниран с неуместното „ електронно поданство ”, е причина олигарси от целия свят да си изнасят парите там. Сега Терзиев ни го показва като отличен метод за „ премахване на корупцията ”, само че бъдете сигурни, че някой ден ще избухне международен скандал „ Естония пейпърс ” – добре, че съществуват разобличителите. Едно от най-големите пранета на пари в историята е направено от британски компании точно посредством естонски банки.
Докато международните олигарси ЕЛЕКТРОННИ жители употребяват Естония за данъчен оазис и пране на пари, популацията ѝ се е стопило с 15,2% от 1990 година до 2021 година – ИСТИНСКИТЕ ѝ жители от плът и кръв просто я напущат. Защото данъчният парадайс за богатите постоянно се трансформира в пъкъл за личните си поданици.
Ценностите на милионерите са радикално разнообразни от полезностите на елементарните хора. Терзиев замазва очите с нелепости като тази, че Естония преборила корупцията посредством цифровизация, а в действителност става въпрос за облекчение на грозната процедура да превърнеш една страна в магнит за кухи фирми-измамници (наречени от него „ предприемчиви хора ”!). Дигитализацията сама по себе си не стига за тази цел, а е необходим и невисок налог дял, който пък е съществена причина за сивата стопанска система у нас. Значи Терзиев желае сива стопанска система.
Но какво желаеме ние? Истинско развиване на стопанската система, отваряне на работни места, премахване на сивата стопанска система и данъчно облагане на богатите посредством европейска данъчна система, или сладки приказки, че привличането на фиктивни компании е необикновено достижение и образец за подражателство?
Истинска стопанска система или фиктивна – това е въпросът.
Инфо: baricada.org
